петък, 16 август 2013 г.

ранно утро

В ранно утро се събудих. Тихо е навън. Облаците снощни още тук са. Само задух са донесли. Прохладата я няма.
Усмихвам се на утрото. Искам да я задържа  / усмивката / у себе си поне за седмица. За толкова ще съм далече. Ще имам нужда от усмивка.



5 коментара:

  1. Да, прохладата липсва за съжаление!
    Пожелавам усмивки!
    Хубав ден, Амазонка!

    ОтговорИзтриване
  2. Иде от запад. Търпение му е майката. <3

    ОтговорИзтриване
  3. Ами не се помайвай и ми ела на гости: -) В беседката има прохлада колкото искаш, а нощите при нас са дори студени. Ще се напием с мастика и ледена диня и ще поплачем за любимите: -)

    ОтговорИзтриване
  4. И пиши по-често, моля! Никак не е честно спрямо редовните читатели да присъстваш от дъжд на вятър.. Ама ха, и аз си имам работа, колкото искаш, но намирам време да намина, нали... дори да ми клюма главата вече от умора, понаписвам туй-онуй. Разхлаждай ни и ти сутрините с няколко думи. Обичам те, прегръдки!

    ОтговорИзтриване
  5. Цвети, много усмивки и за теб!
    :) :) :) :) :)

    Гло, много далече тоя запад... И баща му да споменем ;)
    :) :) :) <3

    Aquawoman, миличка, не мога да се меря с теб! Уморена ли съм... не ме търси, ни чакай :)
    То, да си призная и на мен ми е хубаво да си наминавам насам... /пък и скромничка съм ;)/
    За предложението... Виж за студени нощи и за сълзи... не мой'ш ме привлече... Ама за диня студена... замисляш ме, момиче ;)
    Прегръдки...

    Момичета, усмихнахте ме като наминах насам и видях, че не съм сама! Благодаря ви!
    Прегръщам ви всички... :) <3 :)

    ОтговорИзтриване