объркани мисли...

Объркано ми е. Уморено ми е.
Безсилие ме е прегърнало и волята ми е прекършило.
Дните ми минават в дейности необходими. Необходими в това време и на това място. И полза от тях има. За мен и за другите.
Не се оплаквам от работата, която в повечко  ми идва понякога. Върша я с радост, дори бих казала. Удовлетворение ми носи. Заради полезността си.
Умората не е физическа. Не ми тежи физическия труд.
Емоционална е умората. Нямам обяснение. Може би причината не е една.
Не мога в мислите си да се спра. Не мога и тях в покой да ги оставя.
И не защото не зная какво искам. Не зная как. Освен това го искам веднага. И това не зная как да се получи.
Мислите ми са като оплетени калчища. Затова е странно, че има часове, в които е различно. А може би не е толкова странно. Ако уточня, че това са часовете за любов и нежност. Часовете с любимия ми мъж...
Излишно ще е да уточнявам, че тези часове изнизват се като минути и все не стигат ни...
От хармония имам нужда.Онази хармония дето ме подрежда и се чувствам цяла. Хармонията, която ми е същност.
Дали сънят ще ми помогне?

А при Драго е... хармония...