За истината мисля си. За лъжата. Дори и някаква невинна да е тя. Но има ли лъжа невинна?...
За доверието мисля си. За съмненията. Без доверие съмненията в свои са води и могат да удавят всяка мисъл светла.
За разговорите мисля си. За монолозите. От диалози по-красиво няма. Защо красиво ли? Защото диалогът е истинска хармония.
Понякога се притесняваме да споделим и се измъчваме от сенките на наши си безпочвени съмнения. А толкова е лесно... Просто си говорим и разбирането получаваме по най-естествен, лесен начин.
За да разбереш, за да те разберат... доверие е необходимо. А то гради се с обич, с вяра и желание. Но пък толкова е лесно да се разруши. Сякаш кула пясъчна е...
Хора сме. Съмненията в нас по стъпка хлъзгава ни водят. Лесно е да се залитне. Подадена ръка помага на рамото на милия да се опреш. Това е сигурност, която само с доверие постига се.
И с обич...
Водя си монолози най-редовно и съм си свикнала с тях :-)), дори започнах да мисля, че ги предпочитам пред лошия диалог, когато човек говори без да мисли и казва неща, за които после съжалява.
ОтговорИзтриванеИ у дома съм си на монолози всеки път, хаха. Искам да кажа само едно и да приключа, но като не ми отговарят, се настървявам: -)))) и мога да продължа цял час сама да си приказвам. Преди мислех, че ми прави на пук като мълчи, но не - просто е от хората, които не обича да спорят, нито да разтягат локуми, разбира и от една дума. След моите монолози обаче, никога не си е повтарял грешката, затова и без диалог минавам :-)).
Цунки, Амазонке, я виж какъв прекрасен ден е навън, пожелавам ти ободряваща разходка и диалог със слънцето; -)
Средавгустовска прегръдка...
ОтговорИзтриванеЗа монолозите, за диалозите... без които не можем :):):)