Тежък ден ми е.И не защото работа ме е затрупала.
Всъщност, не съм сигурна, че знам какво ми е.
Утрото не беше цвете, но нямаше причини да се сърдя. Спах добре. Което ще рече, че има 7-8 часа без събуждане и без будуване по никое време. Какво да искам повече. Събудих се и уж деня започна си в спокоен ред, сама не разбрах кога се всичко развали.
Пак въпроси се наредиха, не от вчера или днес. Но смятах, че по-лесно ще намерят своите отговори. А ето, днес не знам откъде да ги започна. Трябват ми още знания, които да подредя с тези, които имам и да си дам отговорите дето трябват.
Обаче... умора ме превзе... необяснима... нежелана...
Отивам да спя посред бял ден...
Не ми е ден...
Не вярвам да те успокои, ама и на мен не ми е. Такъв карък ме е подгонил, че ми иде сама от себе си да се скрия, де да можех! :D
ОтговорИзтриванеУтре ще ни е! Няма начин всеки ден да не е...
ОтговорИзтриванеСигурна съм, че това ще те усмихне и успокои :)
Топла и спокойна вечер, Гло!
Не се стягай, Амазони, на всеки се случва в тая част на годината :)))
ОтговорИзтриванеИ се пази от настинки, че то е топличо, ама...
Топличко, ама... да се внимава ;)
ОтговорИзтриванеАко това ще ви успокои и на мен не ми е ден днес !
ОтговорИзтриванеа всъщност това си беше ден за спане посред бял ден:)
ОтговорИзтриванеХубаво, че има и такива дни... спането посред бял ден е различно усещане и осъзнаване...
ОтговорИзтриване