Към края си отива...
Сив ден без слънчев лъч в небето.
Без лъч е и душата ми. Сива днес е и тя.
Умората дори и тя е сива.
Дори съзнанието ми днес говори, че цвят ми трябва. Насърчава ме да търся го във всичко - малко и голямо.
Търся го с осъзнатост за необходимост. Необходимост, за да оцелея днес сред сивотата.
Утре, знам, ще бъде цветно... И дъга ще разцъфти у мен. Но това ще бъде... утре...
А сега... Сега слушам музика, която няколко месеца не бях си пускала. И естествено е, че върти се без да спира.
Из блогове се поразходих. Усмивки успявам да намеря, които да завършат неделния ми ден.
Да съхраня усмивките си искам през нощта, а утре да ги умножа...
Дъгата искам си... дъга от цветове и чувства топли...
Няма коментари:
Публикуване на коментар