И те обичам... обичам те...
Сълзите понякога и без причина идват. Ей така, от нищото.
Има дни, които не са ми мои. Тогава и аз не се познавам. На лудост ли прилича? От времето ще да е...
Сълзите са пречистване за мен. След сълзите съм преродена.
Щастието да съм с теб... усещам го още по-силно и по-пълно.
Да се усмихвам днес е тъй приятно. Усмивката ми в твоите очи оглежда се и твоята усмивка топлина е за душата ми.
В прегръдката ти се забравих и после се намерих от ръцете ти, галещи ме с нежност...
С целувки ме омая, по пътеки към екстаза ме поведе... огън за живот запали в мен...
Видя го пламъкът искрящ в очите. И усмихна се...
Пожелахме лека нощ...
Но в мен е тъй красиво от дъгата озарено. Дъгата цветна, на чувствата в сърцето мое...
Цветно е... любовно е... и много живо....
Животът мой е любовта...
Да те обичам мога... А ти живот ми даваш...
Благодаря!
А аз... да те обичам мога...
Сърцето ти ми радваш... Душата ти ми топлиш... Живот си ти за мен... Ти... Моята любов си!
Обичам те!
Няма коментари:
Публикуване на коментар