за илюстрциите и вдъхновението...

.

Преди няколко дни Кръстю ме замисли за избора на илюстрациите, които добавям...
Обещах специално да разкажа за процеса на избора.
Едва ли е нещо много вълнуващо за другите, но за мен понякога е истинско приключение. Не винаги избора е основан на логика. По-често е съвсем емоционален избор.
Май думата избор не ми допада. Това за мен е вдъхновение някакво, което ме води до степен на завършеност в усещанията.
Понякога първо е текста, друг път е картинката. Няма правила в тази игра на следване на мисли и вдъхновения предизвикани или усетени с чувство шесто. Ето днес е текста водещ, а аз и идея си нямам каква ли илюстрация ще се намести тук след малко.
Тук е мястото да благодаря специално на Драго и Цвети, които помолих за разрешение да използвам техни снимки според моите настроения. Много често в техните снимки намирам своите настроения. А понякога техните настроения провокират мисли в мен, които бързат да намерят своето място в Земите Амазонски...
Разбира се вдъхновението ме е застигало и изненадвало и при други срещи в блоговия свят.
А сега по-интересния въпрос - как избрах конкретната илюстрация от блога на Кръстю.
Написах си думичките, които искаха да се намерят по-скоро на страничката ми. Когато бях готова, прегледах текста за грешки и нямах никаква идея от къде да си намеря картинка... Не ми се ходеше нито при Цвети, нито при Драго. Усещах, че цветята и природата, които друг път са ми вдъхновение днес няма да ми помогнат. Докато очаквах да ми дойде нещо свише ;) се позавъртях при Кръстю. Да послушам музика и да се потопя в абстрактния свят на илюстрациите му.
И... илюстрацията ме срещна... спря ме и... разбрах... тя е...
Точно това разбиране не подлежи на обяснение и анализ. То е особено.
А какво ще има днес... още не знам... но ще го срещна...

Вече го срещнах...  Настроението ми е такова... цветно и още нещо, което не подлежи на описание с думи, но Кръстю го е вплел в перспективата ;)...

.