настроения...

.
Защо ли днес разхвърляно ми е...?
Или някак си мислещо настроено...
То мислене... добре ще да е... но де го резултата?
Но усещането леко е... оптимистично...
Като ей тези маргаритки... засмяно и с порив ветровит...
Усещането е за пеперуден полет...
Опитвам се да мисля в ред. Първо... второ... трето... ей го осмото и пак на второ... Редът се развали. И пак опитвам се да го измисля...
Е, няма да е днес... Отговорите не ще намеря. Те са там напред...
А днес... ще се усмихвам... с теб... на теб... за теб...
Усмивка ми даряваш... усещане за свобода... с надеждата си ходя... мечтите пърхат със крила... и бъдещето светло ми изглежда... и топло ще е, знам...
Сега и ти се усмихни... повярвай в моите обещания... /не съм те лъгала, нали?/ за обич и любов... повярвай, че е всичко то възможно утре...
А днес...? Днес се усмихни! И ме прегърни!
.