разните ми мисли...

.
Пчеличка трудолюбива...
Всяка пчеличка си знае какво ще прави и как да го направи. Има ред и дисциплина. И всичко е известно.
Изумявам се на стройността, на замисъла...
Слънчево цвете...
Невероятна симетрия, чистота, ухание... рожба на природата... Очакващо с вяра пристигането някой ден - точния - на точно тази пчеличка, която ще си вземе от нектара, от прашеца, но и ще опраши, ще даде продължението на живота за цветето...
И отново се изумявам от замисъла... на природата...
Всичко е толкова ясно, стройно, точно, неизменно, смислено, красиво...
И като контраст се изсипват мислите ми... объркани, забъркани, различни, заплетени, понякога безумни и безсмислени...
Един ден са усмихнати, светли, цветни, летящи... на другия са тъжни, сълзливи, тъмни, едва пълзящи... а после... иди ги разбери... от усмивки във сълзи границата няма я...
Днес... а днес не знам какви са... Бяха светли, после помръкнаха, пак се усмихнаха... сега искам да си ги запазя с усмивката...
Чувствам усмивката като част от себе си и искам да я намирам винаги, във всичко... за да се чувствам цяла... ненаранена... Усмивки мога да раздавам... не обеднявам от това... Е, и сълзите са си мои... не мога да се отрека от тях завинаги... а и не трябва... как иначе ще усещам разликата...
В усмивки и в сълзи... такива са ми дните... и нощите... такъв е животът ми... Мой си е... какъвто си го направя... с делата си... и с мислите...
Мислите... сила са голяма... това поне го осъзнах... кой знае дали е навреме, но нали са казали - по-добре късно, отколкото никога... Сега остава да докажа, че съм го осъзнала... да използвам мислите си за съзидание...
Сигурно не е нужно да са подредени и сресани... трябва да са си мои... такива, с чувства и мечти... И да им вярвам... да съм убедена, че това са те... моите...
А цветето слънчево, красиво със сърце пчеличка неуморна... пример за живот и хармония...
Хармония...
.