защо ли...

 .

"Обратното на любовта не е омразата, а безразличието!" - прочетох го някъде из нета...

Харесва ми да мисля, че съм специална... за някого.

Но всъщност, на кого не му харесва?

Обичам да показвам, че някой е специален за мен. Специален в любовта, в приятелството, в общуването... 

Дали успявам? Или пък прекалявам?

А може би прекаляването води до обратен резултат? Усещането за обсебеност?

Не! Не искам да обсебвам! Искам само да обичам...

И обичам с цялата си душа. Безрезервно! Всеотдайно! Без сметки - аз на тебе, ти на мене... 

Когато обичам...

Не искам безразличие. Но кой ли иска?

Усешането е за студ, за самота, за обърканост... Дано това да е от времето, променливо и отразяващо ми се негативно на състоянието и настроенията... 

Дано... 

А аз нося обичта в сърцето си... 

.