с усмивка...

.
Понякога е толкова лесно да се усмихна... като тази нощ...
Събудих те, прости... Но ти не се разсърди...
А с топлия си глас, с нежността си, с хубавите думи, с поощренията за делата ми, с вниманието си... с всичко ти ме стопли и усмихна.
Пожелахме си лека и спокойна да ни е нощта. Вярвам в това...
Обеща ми да ме гушнеш в съня си... когато в моя сън те гушна аз...
С толкоз топлина, как нощта да не е добра...
И ето го поредното доказателство, че животът е низ от усмивки и сълзи...
Знам, не е възможно да е само слънце в денят ни... И облаци си има... понякога са толкоз мрачни и буреносни... Но най-хубавото е, че и след най-голямата буря изгрява слънце... и като бонус за търпението ни, ни дарява с дъгата цветна...
Моята дъга си ти... искам да съм твоята дъга... знам, че мога...
По рождение ;) си нося слънце в душата... Дете на пролетта съм... с много цвят и светлина, слънце и любов...
Не меря подарените от мен усмивки... Не чакам ги в замяна аз... И пак ги давам, щом у мен са те...
С много обич ги приемам, когато ми ги ти даряваш... като днес... като тази нощ... И любовта ми в мен напира... за теб, единствен си ми ти... и чакам да я ти приемеш, моят дар за теб...
Тази нощ така се аз вълнувам... сънят ми е далеч... искам да ти разкажа за моите мечти за утрешния ден... Мечти, в които ти до мен си... мечти, в които с обич те прегръщам...
В полет ни понесли леки, топли, слънчеви мечти... там където няма студ... в свят от цветната дъга за двама...
С усмихната прегръдка ме посрещни... идвам в съня ти след минутки... да се гушна и притихна... с цялата си обич натежала в сърцето... приеми я с лекота на пеперудени криле...
Лека нощ, слънце мое!
.