да ти разкажа...

.
Денят ми бе прекрасен!
До теб ли съм, чувствам се щастлива.
Прегръдката ти е вълшебна и толкова спокойна.
Обичам да целувам твоите ръце, които галят ме и с нежност ме даряват. Които ми рошат непокорните коси и ме карат да настръхвам от вълнение.
Целувките ти ме пленяват, като в онази първа нощ на нашата разходка - тъй безумна, но най-прекрасна. От устните ти пия страст и обич, за всичко аз забравям, и само ти си в този миг целия ми свят.
Обичам да те гледам във очите, когато виждаш в моите онзи блясък, който ти си породил.
Обичам да ти бъбря, а ти да се усмихваш и да ме прегръщаш все по-силно. Знаеш ли, обичам и мълчанието ти, когато с усмивка, отговора ти отбягваш на въпрос ненужен. / Истинска напаст съм на такива въпроси, нали? Прости ми, мило, правя опити да спра, някой ден ще се науча! А ти си страшно търпелив! Нали ще потърпиш още малко, мъничко... :) /
Когато съм до теб всичко е по-лесно, по-спокойно, по-усмихнато. Такава съм и аз - спокойна и сигурна. И най-сигурна съм в любовта си!
Обичам си те! Ти го знаеш...
.