.
Следобед в понеделник е. Пролет е навън. Въпреки слънцето, което се е покрило зад сивите облаци. Не пожела дори да ми намигне с лъч усмихнат. Затова пък в храстите животът е на макс. С хор от птичи песни се оглася цял квартал. И реката се понесла, с бързея се надпреварва, да не изпусне нито миг.
Пролет търся в мен. И я намирам, малко хладна, но търсеща си топлина. Топлината в чаша чай ухае. В лабиринта на надежди и реалност се мотае.
Надежди... и очаквания... как с реалност да ги срещна... И по-важното е да ги задържа. Дали по силите е на един? Все мисля си, че двама нужни са за мисия такава.
Когато нещо силно искам, когато цялата душа в копнеж е, когато същността ми жадна за любов е... Какво да сторя друго, освен да се отдам... и да се надявам... и обичта в сърцето си да пазя и да подарявам...
В чаша чай ще се огледам, дано в уханията с топлина да се намеря...
.
Следобед в понеделник е. Пролет е навън. Въпреки слънцето, което се е покрило зад сивите облаци. Не пожела дори да ми намигне с лъч усмихнат. Затова пък в храстите животът е на макс. С хор от птичи песни се оглася цял квартал. И реката се понесла, с бързея се надпреварва, да не изпусне нито миг.
Пролет търся в мен. И я намирам, малко хладна, но търсеща си топлина. Топлината в чаша чай ухае. В лабиринта на надежди и реалност се мотае.
Надежди... и очаквания... как с реалност да ги срещна... И по-важното е да ги задържа. Дали по силите е на един? Все мисля си, че двама нужни са за мисия такава.
Когато нещо силно искам, когато цялата душа в копнеж е, когато същността ми жадна за любов е... Какво да сторя друго, освен да се отдам... и да се надявам... и обичта в сърцето си да пазя и да подарявам...
В чаша чай ще се огледам, дано в уханията с топлина да се намеря...
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар