от утрото до вечерта...

.
Сънена и боса излизам на терасата. В утрото сънливо топлината се усеща. Птиците не спали сякаш цяла нощ, за да репетират сутрешните трели. Вятърът е още кротък, недоспал си като мен.
Първият ми поглед ми се губи, още сънен.
Вторият ми поглед - той е изумен! Гората, там отсреща... не е същата от снощи. Зеленият воал по-плътен е. С разхвърляни петна от джанковата бяла нежност и жълтите усмивки на дряновите клонки, сякаш дъгата започва да се ражда. Особено ухание ме пренася през времето... ухание на пролет и надежди.
Денят е пролетен и много ветровит. На сетивата радост днес създадох и се поразходих. Вятърът е доста противоречив. Отвява мисли, после други, неочаквани, довява от края на света. Зеленото изпълва дните, за да е зелен април. В градината с часове расте си всичко. Тук-там е пъстро от иглики многоцветни, от зюмбюли омайващо уханни, от горди, не без право, нарциси прекрасни. А вятърът...
Вятърът утихна със залеза в червено. Знак, че той и утре ще е тук.
Сега ще посреша разрошените мисли, ще подредя зелените си настроения, ще кажа лека нощ на пролетната звездна нощ... в прегръдката на Сънчо ще се гушна и спомен мил в сърцето си ще викна...
.
.