пролетно утро...

.

Пролетното утро нахълта през открехнатия прозорец. Свежият полъх внесе аромата на цъфналата круша. Пространството оживява от птичите песни и закачки в утрото. В опит да различа гласовете на познайници стари, се пренасям в отминали времена на безгрижие и топлина...
Слънчевият лъч, закачлив и блеснал в очите, ме връща в днешния ден. Излизам навън, отправям поглед на изток. Слънцето събудило се скоро, бърза да се вдигне над хоризонта. Знае своя път за днес и не се колебае. Увереността му ме усмихва и си я пожелавам и аз. Погледът ми се разхожда из цъфнали глухарчета и дръвчета. Пъстротата ме успокоява и тонизира едновременно.
Искам да се слея с природата и да забравя всичко негативно...
А денят... Денят започна...
.