като любовта...

.

Красиво, цветно, привличащо...
Като любовта...
Скрито, изненадващо, бодливо, болящо...
Като любовта...
В търсене на важното... въпросите се надпреварват.
И за отговори място не оставят...
И пак въпроси... нима има смисъл от търсене на важното... какво ли точно търси се...
Кое е важното?
Днес едно е. Вчера друго с тази тежест беше. А утре... утре ще е друго...
Приоритетите се сменят. Понякога болезнено бързо. Друг път болката е от бавността на промените, желани от душата.
И пак намесват се желания, мечти...
Днес ми каза - изморих се да мечтая да променя нещо тук... няма средства...
Затрудних се да ти кажа нещо смислено. Предложих съвсем импулсивно да прецениш до колко и защо го искаш.
Думите ти "изморих се да мечтая" ме заболяха... заради теб...
Сега ми е объркано, неподредено. Искам да ти кажа нещо... да ти дам надежда... да те убедя да си запазиш мечтите... да повярваш в себе си... да повярваш в мен... да повярваш в нас... някой ден...
Искам да мога да ти обещая, че за всичко има време... че всичките мечти възможни са... че смело трябва да мечтаеш... и да вярваш...
Искам и на себе си да го обещая...

Photo by Drago.

.