За изборите, дето всеки ден ги правим.
За изборите направени вчера, миналата година, преди двадесет години, преди тридесет...
Избори правим от първия си ден на този свят.
После се гордеем, че разумни са ни изборите.
Каква заблуда! Обичаме да се самозаблуждаваме...
Нима самозаблудата помага ни? Вероятно, но до време е това.
До времето, когато на тепсия изборите свои подредиш. Започваш да ги местиш - тук са важните, а тук - не толкова... Подреждаш ги - големи избори, малки избори, тук са изборчета разни... Не, не се получава картинката. Не е така. Хайде, отново да редим...
Като игра е до момента, в който ясна сметка си дадеш, че времето препуска покрай теб. А изборът направен някога, днес грешен се оказва.
Правилен и неправилен избор. Правилен и по-малко првилен...
Не, не искам да се връщам и да съжалявам за избори направени отдавна. Отдавна е и вчера...
Искам да повярвам и да убедя себе си, че миналото е там назад и от съжаления и упреци нямам полза. Още по-малко имам нужда да се чувствам виновна за тогава. Тогава съм мислела и съм вземала решения и съм правила избори, които за тогава съм вярвала, че са верни и сигурно са били. Това, че днес нещата ми изглеждат различни, не ме прави виновна. Те със сигурност са различни, не само, че така ми изглеждат. Всичко търпи промени във времето, това е неизбежно и задължително, дори.
Искам да повярвам и да убедя себе си, че е ненужно да се притеснявам за бъдещите дни. Трябва да ги посрещам с усмивка и позитивна нагласа, за да получа всичко, което ми се полага от бъдещия ден. Но за притеснения място няма и не бива да има.
Искам да повярвам и да убедя себе си, че днешния ми ден е най-важното нещо. Денят е днес, времето е сега, мястото е тук... Мога да съм благодарна за това, което имам. Мога с усмивка да го оценявам. Мога да се радвам от сърце на всичко - днес, сега и тук...
Вярвам и съм сигурна, че съм щастлива, толкова, колкото сама съм позволила...
Да си позволя повече...
Няма коментари:
Публикуване на коментар