време е...

.

След миналия ден...
След нощта почти безсънна...
Денят бе малко по-различен...
Краските черни добиха цвят сив след разговор...
За кой ли път се убеждавам, че разговорите необходими са. Но също, че и имат си момент най-подходящ. Или поне по-подходящ.
Определено миналият ден не бе ден за разговори. И добре, че не инициирах такива.
Въпреки, че знам, че спокойствие ми трябва, в някои дни не се владея.
Отново... и отново взех решение да не ми пука... До кога ли?... Дано да е за дълго... Или поне за по-дългичко...
Сега е лесно... Дори се подредих...
Определено имам нужда от промени и подредби нови. На мисли, на мечти, на желания, на действия...
Този път е време приоритет на себе си да дам. Онази вечер, на миналия ден, изплаших се от себе си... за себе си... И разбрах...
Време е...
Днес нов ден е... и е мой! Време е...

.