обичам те...

 .

Обичам те!

Не искаш да го чуваш... но аз ще ти го казвам...
Защото в този живот разбрах - едно е да обичаш и другия да го усеща и без думи..
Съвсем друго е, когато свойта обич споделиш с две думи само...
Може и сто други ти да си изрекъл, но няма ли ги тези две - все едно да беше си мълчал...
Тези думи малки, всичко казват.  Тези малки думи от сърцето ако са, /а това винаги усеща се/ чудеса дори ще правят. Чудото ще бъде във всеки ден, във всеки час и всеки миг...
Защото чудо е полетът на душата, която е обичана с обич споделена.
Защото душата с обич споделена, в сърцето си намира сили да върви напред и трудности в живота няма...
Двете думички,  те силни са и смисъл на живота дават.
Понякога се казва, че за любовта думите излишни са...
Да, любовта е в очите и в погледа искрящ. Любовта е в ласките и прегръдките, изтъкани от нежност.
Любовта е в целувките - в плахите и страстните, които те изпиват... с които се прераждаш...
Любовта е в онзи малък жест на внимание, любовта е в разговора с теб, и даже в тихото мълчание...
Любовта е там, когато глас звънти след телефонен звън, когато знаеш, че в мислите си ти на другия...
Любовта е... навсякъде... дали са думите излишни... Не!
Думите не са излишни! Те са като катализатор на ответната любов, която в сърцето друго, за теб извира...
Обичам те!
И пак ще ти го казвам... не искам да пропусна нито миг от този си живот.
Обичам те!
Ще ти го казвам и ще ти го показвам по начини хиляда... и още хиляди след тях...
Обичам те!
Любовта граници не знае и не питате - защо обичаш! Обичта не пита перспектива има ли. Тя просто обича!
Обича днес! За утре... с обич ще се разбере... Днес не виждаш смисъл ти. Но утре... кой ли знае... Защо да се отблъсне днес една любов? Нима тя утре пак при нас ще дойде?
Обичам те!
Знам, го вече - смисълът на този ни живот е любовта!
Животът е Любов! Любовта Живот е!
Обичам те! Обичам те! Обичам те!
Казваш, че не искаш да го казвам... Но знам и чувствам го, че ти харесва мойта обич...
Затова... обичам те!

.