питам се...

Питам се...
Аз ли съм сбърканата? Защо приемам всичко толкова "навътре"?
Само аз ли виждам проблем или си го измислям? От мухата, слон ли правя в мислите си?
И когато вече не издържам и искам да разбера какво се е случило и защо... отсреща получавам усмивка и спокоен разговор за всичко друго, но не и за това, което е вилняло в душата ми...
Демоните и съмненията само в моята глава ли са?
Чувствам се безсилна... Искам да променя нещо в моите възприятия. Повтарям си, че всичко е наред. Опитвам се да мисля позитивно. Позитивно, положително - имам чувството, че всички го могат, знаят за възможностите на позитивното мислене... само аз... уж всичко знам, но защо когато трябва да го приложа за себе си не се получава...
И ето още една серия от въпроси към мене си - за какво са ми всичките знания, които имам, а не мога да използвам когато ми потрябват? Защо не се уча от своите си грешки...
Питам се, ама каква файда... Не мога да си отговоря...
Това, което знам е, че трябва да се взема в ръце някак. Явно затварянето в къщи и работата не са достатъчни. Затова сега ставам и излизам... имам нужда от въздух и движение.
А после... ще си покаже...