пролетно... или любовно...

Каквото и да се случва вече, няма спор, пролетта идва. Настъпва с пролетния си ентусиазъм. И какво, че валя два дена сняг... днес почти се стопи. Топят се ледовете по улиците, топят се ледовете в душите ни... В парка се чуват закачливите гласове на птиците, нетърпеливи да призоват своите, да споделят пролетните си настроения и песни. Усмивката на Слънчо, макар и малко плаха, е достатъчна, за да усмихне не едно сърце, закопняло за топлина. Събужда надеждата, мечтата, добротата... Да... пролетно време сме по-добри... Може би малко изморени от зимата... Може би малко сънени... Но изпълнени с вяра и ентусиазъм пред началото. Начало... Начало ли е? Подготовката за него е била направена преди месеци... За да прояви своя устрем всяка пъпка, всеки цвят, те са пазили заложеното им от предходното лято... Велика е природата. Да, това е клише, но... то ми дойде сега. ;) Изумителна е енергията, която извира през този сезон. А най-изумителното е, че се предава и на мен. Ами, да, нали съм творение на природата. :) И то какво творение... :):):) Идеите ми се раждат, променят, завръщат... изпълняват... /е, понякога :) / с такава бързина, че може свят да ти се завие. Аз съм си свикнала с промените си, но усещам, че тези ми "способности" май шокират и стъписват хората край мен. До някъде е разбираемо за тези, които не са много близки до мен, новите ми познати, но... за тези, с които съм вече десетилетия... "Променила си се." Звучи като констатация, звучи като упрек... Е, не! Не се чувствам виновна от промяната си. Колкото и да съм се променила, тази промяна не е от днес за утре. Тя може да учуди някой несрещан години наред. Но да учуди и да предизвиква недоволства у човека, с когото деля едно легло...?! Сега се сещам за нещо, което прочетох доста преди да "деля легло" с някого. Препоръчваше се съпрузите да спят под една завивка, защото като се разделят завивките, се разделяли сърцата... Мислех си, тогава, че това са излишни съвети, че най-естественото нещо е да се гушна под една завивка с любимия съпруг. По-късно, когато вече го имах въпросния любим съпруг, не веднъж се усмихвахме на това и не допускахме, че е възможно друго... Е... вече знам... всичко в този живот е възможно... Явно много съм се променила... Но и другите се променят. Нима, този, който ми прави забележки не се е променил? Е! Но не иска да го види... По лесно е да види причината в мен... Но част от моята промяна е, че не ми пука... Да, точно така... грубо прозвуча, но пък е истина. Нали истината боляла.../пак клише ;)/ ... Навън идва пролет... Усещам го... Усещам го с всяка моя клетка... Всяка моя мисъл носи искрица пролетен ентусиазъм. Всяко мое действие е вплело в косите си слънчев лъч. Всяка моя усмивка излъчва блясъка на пъстрия ми поглед. Всяко мое движение е ехо от полета на прииждащите птици. Кръвта ми кипи във вените, като пролетните бързеи, спускащи се от планински върхове. Чувствата ми напират в гърдите, като напъпилите цветове на пролетни поля. ... Пролетта идва... и нищо и никой не може да я спре... като любовта... Пролет... Любов... И пак едно клише - пролетта е сезона на любовта. Неее, с това не съм съгласна! Любовта е за всички сезони. Любовта носи пролет и в най-студените зимни дни... гарантирам го... изпитано е ;) А сега... Сега ми е пролетно... и любовно... и усмихнато... и слънчево... и топло... и... хубаво! Преди повече от час тръгнах да си лягам... но какво да се прави... музата не пита като идва... как да я върна, без да я посрещна и да споделя с нея най-съкровените си мисли... а и Тя, моята Муза... толкова я бива да повежда мислите ми и да ме кара да подтичвам след тях, да ги оплита, заплита и разплита... ох, обърках се ;). То и мислите ми едни такива... объркани... като винаги. Но едно е ясно и безспорно: Пролет иде! И още нещо - Любовта е тук! Та затова ми е и пролетно... и любовно... и... ...