Трета нощ слушам и работя...Увлечена от работата и нежността на изпълнението, мислите ми се реят свободни... Реят - навява асоциация за полет... няма грешка... чувствам се в полет...
Пак ли да търся виновник? Ами, аз си го знам ;) - пролет е...
Сега ми е нежно... опитвам се да намеря думи да го обясня. /не че има нужда от обяснение/
Нежно като музиката... нежно като ръцете ти... нежно като прегръдката ти... нежно като погледа ти... като желанието ми... като детската усмивка... като очакването... да, и очакването е нежно...
В последните дни се чувствам значима... Когато някой ти каже, че има нужда от теб... та дори и това да е поставянето на дюбел в стената... :) ... правих го с удоволствие... Благодаря ти, че ми позволи да ти помогна и с това, ме накара да се чувствам полезна и значима. Напоследък в ежедневието ми никой не е провокирал такова чувство у мен. Знаеш ли, че това усещане освен, че ми дава криле за полет, ми дава сили и ентусиазъм дори за досадните ежедневни нещица, които неизбежно си искат времето и усилията? Не е случайно, че в последните дни съм свършила доста работа, която ми се трупна наведнъж. Това е обяснението и за късното /или ранно ;)/ работно време, когато ползотворността на дейността ми е завидна. Е, похвалих се малко... ;), добре де, доста е ;) :):):), ама такава съм си...
Мислите ми отскачат към края на седмицата... Цветница... връщам ги, рано е за тях... ще им дойде времето...
Искам да си остана с топлината на прегръдката ти, която усетих и днес... с прегръдката, която подкосява краката ми и замъглява погледа ми... когато чувствам само теб и мен... и ми е... нежно...
Време е среднощните ми мисли да преминат в страната на сънищата. След малко ще бъда в самотното си легло... но с мислите си ще бъда при теб... в твоята прегръдка... на топло... с нежността на твоите целувки...
Лека нощ!
Няма коментари:
Публикуване на коментар