сряда, 15 септември 2010 г.

не ми е ден...

.
Не ми е ден...
По-скоро не ми беше ден...
Е, има и такива дни...
Доста неща ме замислиха днес.
Бях в едно училище за откриване на учебната година. Имаше речи, имаше важни гости, имаше родители, имаше ученици... Имаше спомени, приятни, но... имаше и друго... суета, фалш, родители с претенции /без покритие/...
Изчаках детето си да се приберем след тържеството. Забави ги класната им. Това ми даде възможност да наблюдавам по-големите ученици. Чувах разговорите...
Не бяха особено ведри мислите ми...
След обед срещнах семейство учители - усетих демонстрация на фалшиво приповдигнато настроение...
Освен това ми е цял ден скапано и...
Радвам се, че денят свърши.
Отивам в банята, за да измия фалша, който лепне по мислите ми.
В очакване на утрото...
Утро, което ще донесе чудесен ден...
Време му е...
.

2 коментара:

  1. Да, фалш, материализъм и позьорство - това ме лъхна и мен , дори и днес...по телевизията.

    ОтговорИзтриване
  2. Значи с право съм се отказала от телевизия. :) Нищо не съм пропуснала.
    Да опитаме да намерим многото истински неща в днешния ден. Има много истински усмивки... аз видях някои... може би защото днес е "мой" ден ;) :):):)

    ОтговорИзтриване