някакво...

Умората от деня надделява. Физическата. Но тя ще отмине до сутринта. А умората от самотата ми ще се увеличава до срещата ни. Когато в миг един ще се изпари и ще забравя всичкото минало и ще има само Мигът, когато съм в прегръдките ти...
Срещата ни... За сега без дата и без час е.  Очаквана е във всеки миг един...
Не, не се оплаквам. Все пак това лято / за сега/ е достатъчно щедро към нас. И се надявам да бъде... Е, винаги може и още. Искам и още...
Днес бях с теб в мислите си. Знаеш го, не е нещо необичайно. И ми беше приятно, че ме направи твой спътник в деня си. Усмихвах се с теб, вълнувах се с теб. Представях си как правиш снимки, които да ми покажеш и да ми разкажеш... 
И ми е хубаво. И ми е липсващо. Защото ми липсваш. А от липса боли безутешно...
Сега се усмихнах. На съдбата, която е щедра за нас. И пожелах си повече време за двама. Време за Нас. Само за нас... Когато  времето искам да спре. 
А сега... нека побърза и по-скоро да дойде Мигът, когато в прегръдките твои ще бъда...

При Влади е лятно...