вторник, 14 септември 2010 г.

разговор....

. Прегърна ме... и като роза разцъфтях... и топло ми е с теб... и ухая на усмивки в прегръдките ти твои... Благодаря ти, слънце мое, за разговора с теб! Може би не казахме си много... а може и да си го знаем... но ласките, усмивките и думи малко, премерени са, както винаги от теб... за мен много и това е... усетих те отново близко, и пак те пожелах до мен в дните ни напред... Не искам граници да слагам на мечтите, не слагай ги и ти. Свободата искаш ти, искам я и аз... нека разум не ограничава ни... Самотата е студена болка, не е за мен, не е за теб, нека я държим далеч... Врачка аз не съм, нито пък баячка, но знам, че слънце има там, напред, и топло е за двама... Подавам ти ръка, подай и ти... хвани ме здраво и ме ти не пускай... Нека позволим на мечтите невъзможни, усмивките ни те да сбъднат и топло и любовно да е в дните наши, в дните ни... от нас желани... .

Няма коментари:

Публикуване на коментар