среднощ или в утро много ранно

Събудих се в нощта... в много ранно утро, може да се каже... 
Наспала се, но още под влиянието на съня в просъница съм сякаш...  
Въпроси ме нападат, от къде ли не... Чета си нещо, леко е дори, не предполага разбор на вселенските въпроси, но факт е, че от думи обикновени, онова което за мое съзнание се смята, заплита ми такава плетеница, че ми се иска да избягам... надалеч...
Но бягството не е решение и никога не е било. Може би и няма и да бъде. Но бягството е толкоз изкушаващо.. Привлича ме и със сила неочаквана ме вика да му се предам... да му се отдам...
Аз бягам всеки ден... от рутината... от суетата... от глупостта човешка... от пошлостта от "малкия екран"... 
Но от себе си не мога да избягам. И май не искам. Да се намеря даже искам... А и нима възможно е да се избяга от същността? Колкото и несъвършена да е тя...
Това, което мога, а сигурно и трябва, е да се опитам да я опозная тая същност... и да си я заобичам... без условия и разни хитрости на дребно... Казах /написах/ трябва и нещо спря ме, подразни ме и с някакво убождане се настани. Защото трябва не е решение... Защото трябва носи задължение и много негативи от времето когато трябва е със силата на закон било. И то от онези закони дето имат си вратички... официални... за бого/някакви/ избрани...
Но сега аз съм избрана... от себе си... и друго ми не трябва. Никакви измислени, двулични правила не се признават в днешния ми ден /нощ или в много ранното утро/...
Не съм в депресия, причина няма. Сигурно ще да е от събуждането ми среднощ... 

Животът е прекрасен! С усмивки и любов е споделен!
Да се поспрем за усмивка малка... и за онази... плахата мечта, дето само чака да полети с вярата в душата...
Добро утро! :)

Усмихнато глухарче...