С топлината на прегръдка на любим сияя. Любовта е най-големият ни дар... дори и в тия ни години... И обещание за още лято за душите ни...
Годините минавали са сякаш неусетно. Годините на детството безгрижно. Училищни години и вълнения. Мечти за цял живот... Реалният живот... неизграден оказа се от смелите мечти и младежките копнежи...
А днес, в години превалели, когато младостта е там назад... Мечтите сбъдват се, а ние все не смеем безрезервно да повярваме във тях...
Съдбата щедра е към нас. Това го знаем и си го повтаряме с усмивка често.
Благодарна съм, че с щастие дарява ни и днес. Благодарна съм, че чувства нови, непознати, но тъй истински и силни може да изпитва моето сърце. На съдбата ще го кажа тихо, с изпълнена душа, голямо, искрено БЛАГОДАРЯ!
И пак мечти нареждам си за днес, за утре и за всичките ни дни напред... И нека заедно повярваме, че могат те да бъдат утрешния ден. И нека вярата ни сбъдне най-прекрасните копнения на сърцата прималели в най-нежната прегръдка на есенния ни следобед...
Няма коментари:
Публикуване на коментар