Някак си... изчерпано е.
На външен вид не ми личи. Енергия от мен струи. Захващам се с хиляди задачи. И по чудо, даже ги завършвам...
Физически така е...
Но умората е в мен. Усещам безсилие на мисълта.
Книгата си взимам... но само гледам я и не схващам нищо. Взимам втора... скучна ми е тя. Трета е в ръцете ми... как ли съм могла да си я купя...
Къде е тръпката от онова, което мислите ми да владее... Нима затъпяване ме чака...
Психически така е...
Хайде, спирам...
Днес за нищо няма да си мисля. Ще си свърша дейностите като примерен робот, от ония, даже без изкуствения интелект.
Давам си почивка ;) от мисли разнородни.
Сутринта, боса се разходих по тревата. На роза се порадвах със усмивка. Понечих да погаля ароматния й цвят и... убоде ме... не разбрала намеренията ми добри.
Ей, сега разбрах...
Днес ми е бодливо...
Защо боде ми?
Защото пак с въпроси се оплитам?
:D Милата! И аз цяла седмица играя примерен робот. Нещо много изсмукана се чувствам напоследък. Понякога си мисля, че е от годините, но ако е така наистина, направо ме е страх да си пожелая да живея дълго. :D
ОтговорИзтриване{} за ободряване!
Хей, не думай!
ОтговорИзтриванеНе искам да е от годините. Че те не са ни много... еее, колко имаме напред :)
Благодаря ти! И от мен {} :)
Всички сме така, споко ("и това ще мине") :) Колкото по-малко питаме, толкова по-лесно минава.
ОтговорИзтриванеСветле, щом казваш, че всички... сме така...
ОтговорИзтриванеТогава по-добре да сме споко ;)
Много усмивки ми желая, момичета!
Ако розите бяха един цвят, ако нямаше различни цветя от рози, ако всичко беше еднакво, макар и красиво около нас, дали щяхме да сме толкова душевно богати. За това има и спадове и върхове в ежедневието ни, защото сме хора, защото не сме от камък, и защото, Слава Богу, можем да мислим, чувстваме, усещаме, обичаме, творим.... Днес е така, утре ще е по-хубав и добър денят....
ОтговорИзтриванеХубав и добър да е денят! :):)
ОтговорИзтриване