за малките неща...

 .

Замислих се... за малките неща в живота ми.
Те, малките неща, изпълват дните ми. А колко често погледът ми край тях се плъзга?
И отминава...
Една усмивка, малка е, но радост в душата може да събуди.
Цвете, нейде цъфнало е неочаквано. Лесно е да ме усмихне.
Песен позабравена с ново настроение се връща.
Книга препрочитана, но тайна своя точно днес разкри ми.
Снежинка, полетяла в танц вълшебен, през прозореца ме радва и усещам жаждата за полет в мен.
На гости в блог любим отидох и мисли споделени там вълнуват ме. И не е странно, че там обичам аз да наминавам. С усещане особено съм всеки път. Частица своя там намирам и да се събирам до цялост - вече не е невъзможно.
Блоговото пространство вече е голямо.Често музата ми с вдъхновение се връща. И днес така е.
За кой ли път, аз пак си обещавам все по-често погледа ми да се спира на малките неща. Удовлетворение усещам, че ги забелязвам, а друг път пък боли от пропуски на хиляди неща.
Едно е сигурното днес - ще има още да ме радват малките неща, защото с чувствителност такава съм пропита днес. Тя, чувствителността, с две страни е. Едната в радост забелязва красотата, а другата боли с тъгата на видяна грозота...
А днес ще се опитам красотата да прегръщам и в най-дребното край мен.
Дали успех ще имам...

Приказна омая музата ми провокира.