вечерни мисли...

.

Не мога да си представя денят си без интернет.
Това не е зависимост. Сама си правя дни почивни.
Отдавна вестници не чата. Телевизия... и тя в немилост е пред мен. Новините тук - все по-често ми стигат големите заглавия. Нищо от това не ми липсва.
Замислих се и си дадох сметка, че когато пусна компютъра първото, което правя е да дойда тук и да се разходя в места вълшебни по пътеките на блогрола. Всяка пътека е едно тайнство споделено. Свят различен е. Не, не е воайорството на така наречената социална мрежа ФБ или подобни.
Всеки блог е много лично кътче, споделено от душата. Душа понякога изплашена и друга във вихъра на свойто вдъхновение. Душа спокойно замечтана и друга решителна, от устрем овладяна. Душа мечтата своя в приказка вълшебна споделила, а друга без думи в снимка запечатала бляновете съкровени.
Всяко лично кътче има в себе си магия - душа докосва с чувства непознати. В този смисъл, всяко мое гости е приключение за мен и за душата моя.
Навън е зимно и студено. Непредразполагащо за разходки дълги. Времето би трябвало да ми е много. Но факт е, че нещо ми не стига. След среща с нета имам планове и намерения цял куп. Искам да прочета всички книги. Искам някои и да повторя, а от други избирателно да си почета. Но искам не само да чета за удоволствие, но и да науча толкова много нови и вълнуващи неща. Искам и за по-старите да донауча, да опитвам знанията нови. Иначе какъв е смисъла от научено и неприложено в живота...
Все по-често се питам за какво са ми определени знания. С радост, удоволствие и желание съм ги получила. Вдъхновение някакво при тях ме е завело. А сега... А после... Защо не виждам по-напред... Но не мога.
Какво пък... може някой ден да ми потрябват и тези знания. Едва ли просто, ей така, са в живота ми дошли. Ще видим ;)
И за друго се замислям. Интересите ми са различни, понякога изключващи се, даже. Но е факт, че съм в хармония със тях.
А днес пък мислите ми са прелитащи. Като пеперуди са... Почнах за едно да пиша, а написах друго, сигурно с различно ще завърша...
Край мен е подредено, ред  и в себе си намирам. Но ми идва в повече от бялото край мен. В повече ми е студеното на зимен ден. То зима е, това добре, но... толкова пък много...
Аз дете на лятото съм. И душата ми дъга жадува...
Синонимите на топлина са много - слънце и прегръдка, вълнено елече и разкошен шал, пантофите домашни и липовия чай... Искам от всичко в тази зимна вечер... невъзможно е, това си знам. Затова у мене има кътче на тъга.
Душата моя ще си мечтае за слънце и за лято... В съня прегръдки топли ще ме намерят от спомени последни. Така ще мога на утрото да се усмихна. Спокойно /то дали е с мене съвместимо ;)/ да дочакам пролетта, която ще ми донесе денят... и другият след него... и след него...
Сега с чай от мента ще се стопля... спомени надежда ще ми донесат... за топло... за пролет... и за лято... за любов...

При Цвети - цветни вдъхновения...