.
Топлина в телата се разнася.
И все пак зима е навън... топлината търсим.
Прегърна ме, за да се стоплим.
Заспала съм в прегръдката спокойна.
Усмивка ме събуди.
Развълнува ме признанието, че бдял си над съня ми.
Не е за вярване, че час ме гушкаш и ме пазиш... /навярно само мама го е правила.../
Най-хубавият час следобеден сън.
С нежност още се притиснах в теб.
За да те усещам и да се слея с теб.
Затоплени и сънени... в нежност омаяни... продължението... повече от вълшебно е...
Вълшебство винаги е с теб.
Ласките любовни в свят наш единствен ни пренасят.
Мечта и сън се сливат в действителност желана.
А сетна най-трудното на ред е... да се разделим...
Боли... не искам да тръгвам...
И само мисълта, че утре пак ще бъда с теб, помага аз да тръгна.
А прегръдката за довиждане, на която по-прилича й да е за среща, спомен върху раменете ми запазва... до утре...
Благодаря ти за щастието с което ме даряваш!
До утре, обич моя!
Няма коментари:
Публикуване на коментар