Усещането за дъга...Започва с прегръдка лека. Неочаквано и непланувано. Да, то хубавото винаги така е...
Усещане за мир, за хармония в душата. Спокойствие, което позволява празното от мисли. И донася сигурност.
Усещане за цялост и за завършеност. Толкова цяло, колкото никога не се постига в опити да се събере.
Не може да се осъзнае, умът отказва да работи.
Но се усеща... Душата се изпълва с цвят... Усещане за цвят... не се описва... няма думи...
Но изгрява думичка една... дъга...
Усещането за дъга... в прегръдка нежна...
Не се говори...
То се чувства...
Няма коментари:
Публикуване на коментар