понеделник, 16 август 2010 г.
назад...
Днес си мислех за времето преди двадесет години...
Бях в очакване на първо дете... не се знаеше какво е, но и не исках да знам. Важното беше, че е от човека, който бях избрала за баща на децата си. Бях в началото на семейния живот. С много заръки - аз няма да допусна това и онова, при нас всичко ще е хубаво, ще сме щастливи... Любов? Със сигурност е имало чувства, но... днес бледнеят.
Имаше много планове и мечти за децата, за нас... с времето "нас" се загуби, остана "аз" и "ти"... Истината е, че не исках този момент да идва, борих се всячески... забравях дори за "аз", приравнявах "ти" на "нас"... И това не помогна... сега разбирам, че е било грешка... защото има само едно "аз" изречено и чувствано от другия... А аз къде съм... Никъде... Там някъде из къщата, незабелязвана... Но започна да ревнува... без причина... като в приказката за кучето, което легнало върху сеното и не дава на магарето... Сега не е без причина... но май и това му е все едно...
И се питам... до кога така ще издържа... трябва ли изобщо да издържам... А децата... пред тях за сега всичко си е същото, хубаво... Но май и те понякога усещат онова напрежение... от инат... Искам да направя опит, защото само аз опитвам нещо, следващите дни да са красиви за децата ни, да знаят, че ги обичам, че каквото и да се случи, аз си ги обичам... и не съм виновна, че пътищата се разделят...
А искам да се чувствам пълноценна жена... а в къщи вече съм само майка и домакиня... жена съм навън... Това решение ли е... и до кога... Не знам... ей такива мисли, въпроси и въпросчета ми се въртят в слънчасалия ден... и дни... Отговори няма, знам...
Каквото и да има, то е там, напред... И то ще дойде...
.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Здравей:)Днес работният ми ден продължи до 21ч.,уморен съм,но винаги има време за някои приятни неща:)Много си тъжна:(Жалко,че хората се променят след като сключат граждански брак.Аз не съм семеен,но имам много приятели в чиито семейства любовта е останала само като блед спомен от миналото.Раждат се деца,вниманието е насочено към тях,което е естествено и в един момент семейното огнище започва да гасне,защото всеки от родителите поема по един друг път.Много мъже приемат съпругите си като лично притежание,жените нямат право на мнение и право на личен живот.Съпруга може да се върне късно в къщи без да дава обяснение къде е бил.Нещо,което жената не може.След брака жената е като превзета крепост и трудно би могла да спечели своята автономност отново.Един много близък за мен човек и много добър психолог казваше:"Не е нужно да казваш на някого стотици пъти на ден "обичам те",важното е да го показваш.."Не е така."Обичам те" има положителен заряд,който може да тушира всяко напрежение през деня.Нещо лично.Имам сестра,която живее от 25г. с един,който дори не смея да нарека мъж.Живееха щастливо до момента в който той не се алкохолизира.Обиждаше я,наричаше я каква ли не,но и до ден днешен са заедно,защото имат две прекрастни и много умни дечица,които без ничия помощ завършиха магистратури.Не я обича,живеят като квартиранти,но не й дава развод.Обичта към децата,ще бъде силата,която ще те крепи.Каквото има да се случва,ще се случи.Обичкай дечицата си и бъди оптимист:)
ОтговорИзтриванеЗдравей, Аполон!
ОтговорИзтриванеБлагодаря! Винаги съм и ще бъда оптимист... въпреки моментните настроения...
Лека вечер!
Много пъти съм бил на дъното,но винаги съм съумявал да изплувам на повърхността въпреки всички и всичко.Само си казваш:"-Аз зная кой(коя) съм!Аз зная какво искам и как да го постигна!Нищо не е по-силно от мен!"Лека вечер:)
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриване(имах грешка, за това го изтрих)
ОтговорИзтриванеКогато кажеш нещо и то излезе от теб, ти можеш да се чуеш. Тогава думите могат да придобият друга сила, различна от чувството. Това е заложено във всяка терапия. За първи път, от година, тук виждам нещо толкова лично, явно си търпелив човек. Знаех си, че броенето на звезди и търсенето на позитивизъм говори за обратното на това, което си.
В контекста на твоята изповед, Кръстю (в неговия стил) е разказвал една приказка за врабчето. То умирало от студ. В този момент към него се приближила крава и се изакала върху него. Станало му топло и премръзналия врабец се съживил. Размърдал се. Тогава една лисица, минаваща на близо, забелязала движението и както била изгладняла... го изяла! Извода: Не всеки, който ака върху теб ти мисли лошото, и не всеки, който те вади от акото ти мисли доброто.
Стана дълго, като при Х. Букай, но дано съм те накарала да се замислиш!
Благодаря, Светла, замисли ме.
ОтговорИзтриванеНо не разбирам нещо- защо "броенето на звезди и търсенето на позитивизъм говори за обратното на това, което си"?
И това тук, и броенето на звездите, и търсенето на позитивизъм в живота... това всичко съм си аз. Човек минава през различни етапи в живота си. Не разбирам от терапии... но мисля, че не е грешно да търся начин да приема нещата и да променя това, което зависи от мен... А после... каквото...
А приказката определено дава почва за размисли...
:)
Нещо се случи, коментарът изчезна. Ще изчакам дали ще се появи. (Пфу, че беше дълъг)
ОтговорИзтриване(не излиза, жалко, ще трябва да пиша пак, но няма да е същото)
ОтговорИзтриванеЗнаеш, че не всичко е усмивки и сбъднати мечти (мисля, че си на възраст, колкото мен). Де да беше така. Както сама казваш, човек минава през различни етапи, които го карат да израства. Не искам да повлиявам изборът ти, ти сама знаеш кое е добро за теб. Имам хиляди аргументи, защото тази история ми е позната (мисля, че всеки минава през нещо такова). Има ли някаква празнота, винаги ще се намери кой да я запълни. Но помисли за сходствата между двамата (да вземем първото, "в началото се обичахме"). В Началото - това също е начало. Но си представи нещата след 20 години, може би ще изглеждат както сега? Харесва ми псевдонимът ти, аз също често се оприличавам на амазонка. Всички мъже си приличат по едно - рано или късно те разочароват.
Това, че всеки минава през това...исках при мен да е различно, сигурно всички го искат... но все вярвах, че мога да променя нещата, за да е различно... Не искам да мисля, че всички мъже разочароват, все има изключение някъде, поне за доказване на правилото ;) А дали ще попадна на изключението... вярвам, че съм... :)
ОтговорИзтриванеДано, от сърце ти желая. Развенчай митовете на амазонките!
ОтговорИзтриванеаз пък ще ти кажа друго - недей да отлагаш живота си за после. дори и да знам, че след 20 години пак ще стане същото, бих задала въпроса - още 20 години щастие малко ли са?
ОтговорИзтриванеДобре дошла, Ясмина!
ОтговорИзтриванеДа, въпросът ти е хубав. Питам се и аз...
Може и егоистично да звучи понякога, но аз вече си искам всеки миг, всеки ден, всеки месец, всяка година щастие, които съдбата е щедра и ми дава... Искам да мога да се радвам на "тук и сега", да съм благодарна за "вчера", да не се притеснявам за "утре"... Дали успявам... едва ли... но се опитвам...
За съжаление, по тъжен повод преди няколко години, си дадох сметка, че животът е твърде кратък, за да го отлагам...
Да се усмихваме повече... :):):)
щом искаш, направи го :) дори не е толкова невъзможно и страшно, колкото изглежда на пръв поглед. откакто аз заживях новия си живот, не съм съжалявала нито минутка, напротив, преродих се. и за децата ще е по-добре, когато видят мама щастлива, сигурна съм :)
ОтговорИзтриване