снежно е навън

Снежно е навън. Бялото е символ чист. Но е студено.
Студено е защото няма я прегръдката, която може да ме стопли. Но имам спомен в себе си от вчера. Спомен за следобед топъл. И за друг мечтая днес...
Обичам зимата когато е истинска. Бяла, снежна и студена. Но е невъзможно да я споделя с любим...
А искам... И пак компромиси ще има... В някой следващ ден...
Защото въпреки всичките ми гневни настроения, които ме обхващат, когато е далече от мен, не мога и не искам да си ходя. Сега съм по-добра и по-търпелива. За сега... А после... искам да си ме прегръща, да си ме обича без думи, така както той си може. Защото това е той... Защото такъв си го обичам...
А сега... топъл чай може да ни стопли и надежди за среща утрешна... 

.

пред чаша чай...

Пред чаша чай стоя си в зимен ден...
/ грешка - есен е още /
Аромати летни глезят сетивата ми и спомени събуждат за топло лято. 
Тук спомени за утро необичайно ме усмихват. Преди часове, когато в снежно утро твоята усмивка вместо слънцето изгря...
Пия чай и се усмихвам...
Навън снегът вали и няма намерение да спира. Клони до земята се привели, натежали от златно-есенни листа и декемврийски сняг в края на октомври.
Пия чай и се усмихвам...
Не си до мен сега,  но топло е в сърцето ми. Любовта ме топли...
Пия чай и се усмихвам... 
Усмивката ми най-прилича. С нея съм красива. И добра съм. 
Цвете влюбено съм...

И при Драго се усмихнах...

предколедно...

Започна се... 
Влади коледна украса си е сложил...
Глокси с приказки започва...
Руми картички е сътворила...
В очакване на Коледното чудо...
А пък на мене ми е толкова далечно. Очаквам Коледа и всички празници със смесени чувства и настроения. 
Ако започна от физическата страна на празничните дни - тялото ми ще бъде на едно място, а душата ми ще копнее за друго. Ще се усмихвам, но тъгата ще замъглява погледа ми. Е, ще се случи и блясък от радост да се появи, но ще е за кратко. 
От къде го знам ли? Ами... всяка година е така. Всяка, от последните четири... Тази ще е петата... 
Не, не искам тези сиви настроения... 
Знам, че неизбежността е нещото, с което не мога да привикна, но ще се справя и този път. 
Защото в мен Надеждата е повече. Защото смели са мечтите ми. Защото всеки ден се сбъдва мъничка мечта. Защото все ще дойде онзи ден, който ще сбъдне и по-голямата... 
Надеждата... нали си знаете... тя е в мен... с мен... 
Аз съм  Надежда... И Любов... 
И така... декември е. И сняг позаваля, нищо, че стопи се. Поне е студено, а не безсрамно топло.
Денят, днешния, си го започвам с усмивка и... надежда ;)
Имам нужда от топлина. За начало ще си я намеря в чаша топъл чай. Не, не го искам топъл, сега го искам горещ. Ще бъде компенсация за топлата прегръдка, която ми липсва. И надеждата, че днес ще се сгуша пак до сърцето на любимия...

В търсене на Коледния дух при Руми...

в есенно утро...

.

Утрото студено е...
С чаша чай се топля...
Разхождам се из блоговете. Всеки свят е различен. Понякога гостоприемен, друг път - враждебен, понякога - усмихнат, понякога е тъжен... Светове променливи като настроенията на всеки от нас. Защото са... Всеки оставя частица от себе си в своя виртуален свят. Мисли, настроения, радости, терзания, подредени или не съвсем, намират израз и подредба в тези светове...
Разхождам се и ми приятно да гостувам на постоянните си домакини, а също и да откривам нови гостоприемни и уютни места. Напоследък не ми остава много време, понякога бързам, но с удоволствие се докосвам до всеки свят. Това ме усмихва, може и да ме натъжи, често ме замисля, дори и решение ми предлага на въпрос терзал ме с дни... Често ми се иска да кажа поне две думи след прочетеното, да благодаря за настроението. Но понякога ми се струва, че е неуместно да се намесвам в хармоничния свят, който ме е приел на гости. Друг път прочетеното ме оставя без думи и... всичко, което бих казала, ще бледнее...
Чаят в чашата ми вече се свърши... Топлината от напитката, топлината от докосването ми до споделените светове, е в мен и денят ми ще е... по-топъл :)
За топъл и усмихнат ден е време!

При Кръстю... е някак слънчево днес...

усмивки в очите...

 .

Слънчева иглика купих, за да те усмихна, мило ми момче.
Знам, че не игликата ще реши проблемите край нас, но в сърцето си вярвам, че всяка усмивка, която може да ни даде ще ни е от полза.
Прости прибързаната ми реакция! Трябва повече да се владея. Има още на търпение да се уча. Ще се уча... Помагай ми, моля те!
Благодаря ти, че с разум вразуми ме!
Благодаря ти, че превърна следобеда късен в най-прекрасни моменти!
Сам виждаш колко бързо забравям в прегръдките ти всичко негативно. Твоята прегръдка е вълшебна. Правиш ме добра и мила. И тогава се обичам дори и аз.
Чаят изпит в компанията твоя е празник за мен. Когато топлината на напитката се слее с нежността на устните твои, пожарът на страстта е неугасим. И тогава искам времето да спре и да не свършва мигът на отдаване... мигът на приемане...
Знаеш ли, че когато сърцето ми укротява своя бяг се наслаждавам на твоето спокойствие и моето доволство, и ако има начин не бих помръднала, за да не разваля магията, която само едно име има - любов... А после искам да ти говоря, да ти бърборя за всичко, с което ме даряваш всеки път, за усещането, че е все по-хубаво. Казвам по-хубаво и правя уговорката, че използвам тези думи, защото други няма. Защото думите не стигат да изразят усещането в мен, силата и пълнотата на чувствата. По-хубаво означава повече от по-хубаво, повече от прекрасно, повече от всичко до този миг...
Всеки миг  с теб е една магия. Прекрасна магия... Любов, моя, не искам да свършва магията, която създаваме си двама. Знаеш ли, имам усещане, че по-голяма магия можем заедно да сътворим... ако го искаме... аз го искам... в очите ти виждам и твоето желание... позволи му да бъде...
Когато трябваше да тръгна, в очите ти се огледах... Ти видя усмивки в очите ми... Видях ги и аз в твоите... и ме усмихна и много зарадва... Цяла вечер си мисля за усмивките в очите, които ти в мен ги пораждаш... Усмивките, които в сърцето си нося и пазя до следващата среща наша. Усмивките, които сили ми дават, които надеждите пазят, с които дъгата в мен разцъфтява...
Усмивки в очите... в нашите очи...
Обичам те!

Снимката открих из нета...

в следобед зимен...

.

Чаша чай в следобед късен.
Топлина в телата се разнася.
И все пак зима е навън... топлината търсим.
Прегърна ме, за да се стоплим.
Заспала съм в прегръдката спокойна.
Усмивка ме събуди.
Развълнува ме признанието, че бдял си над съня ми.
Не е за вярване, че час ме гушкаш и ме пазиш... /навярно само мама го е правила.../
Най-хубавият час следобеден сън.
С нежност още се притиснах в теб.
За да те усещам и да се слея с теб.
Затоплени и сънени... в нежност омаяни... продължението... повече от вълшебно е...
Вълшебство винаги е с теб.
Ласките любовни в свят наш единствен ни пренасят.
Мечта и сън се сливат в действителност желана.
А сетна най-трудното на ред е... да се разделим...
Боли... не искам да тръгвам...
И само мисълта, че утре пак ще бъда с теб, помага аз да тръгна.
А прегръдката за довиждане, на която по-прилича й да е за среща, спомен върху раменете ми запазва... до утре...
Благодаря ти за щастието с което ме даряваш!
До утре, обич моя!

 При Цвети се носи ухание на фрезии и... любов...

студено е...

.

Студено е.
Студено ми е...
Сега се сещам защо зимата не е мой сезон. С малки изключения.
Харесвам зимата с много сняг и големи цепеници в камината. И канеленото ухание на бисквитките...
Май се размечтах. Но това не ме стопли.
Искам слънце. Има го, но е зъбато.
Искам топло... топло...
А и музата за кухненски шедьоври ми я няма... Но поне за чаша чай ми стигна ;)
Топъл е... зелен чай с аромат на ванилия...
И прегръдка ще помогне, но... днес далече е... :(

Спомен ще ме топли днес...

При Цвети си харесах снимка.


.

топъл чай ;)

След няколко дни и нощи на мисли и притеснения дали... защо... как... развръзката се случи.
Пих най-ароматния и топъл чай. Беше ми спокойно и топло... Радвам се!
За кой ли път разбирам, че нещата се подреждат по най-добрия начин. Благодарна съм на съдбата... знам че и тя има пръст в това. Нали това й е работата ;).
И Вълшебната Фея! Тя винаги ми помага! Помогна ми и снощи, за да бъде сънят ми спокоен. Благодаря ти, мила Фейо, че си винаги с мен и до мен! Обичам си те! :):):)
Сега знам... щом тези мисли се "подредиха" съвсем скоро ще си намерят мястото и другите разхвърляни мои мисли и притеснения.
Хубав е светът! Усмихвам се!
Отивам да си направя чай... с топли и спокойни мисли ;)