сиво е...

Студено е...
И сиво е...
Като мен...
Мъгли се спускат и слънчев лъч не допускат до погледа ми жаден.
Жадна съм... За слънце и за топлина...
В такива дни, на сиво и на студ, усещам в себе си болка от мъглите...
Мъглата ме обхваща в депресираща прегръдка...
Да се откопча се опитвам с всичко де го зная... Денят преваля, а неуспехът е до мен...
Знам и още нещо... За него двама трябват... Двама за една прегръдка топла. И светът, тогава с цветове преливащ, се усмихва.
Искам цвят в деня си...
Надявам се за цвят и топлина... за двама..

При Дани... мъгли се стелят...