любов или...

Прекрасно ми е...
И любовно...
Доволно ми е...
И щастливо...
Не на седмото, на седемдесет и седмото небе съм...
Толкова е хубаво...
Няма думи, които да са достатъчни за емоциите, които в сърцето ми вилнеят. Емоциите, които душата ми топлят и възкресяват. Думите не са достатъчни, за да опишат живота, който в мен  изгрява с огъня на щастие.
Искам да вярвам, че всичко е възможно! Искам да вярвам, че щастието, което сега е с мен, ще бъде  винаги с мен!
Не съм допускала, че е възможно такова щастие. Не съм предполагала, че е възможно да е толкова хубаво... Не знам как да го нарека? Какви думи да използвам?
Любов? Обич?... Но то е много повече...
То е в мен. Излъчва се от мен. Сияе в мен...
Любов ли е?
Повече е...

 При Цвети ме докосна цвете...