четвъртък, 24 януари 2013 г.

феникс аз не съм...

За кой ли път за границите мисля?...
За кой ли път притискат ме и боли от ограничение?
Границите... бодлива тел са за душата ми...
Без граници не може, ще се съглася... Но не на сто процента.
Има граници и граници... и граници... Някои са точно за това - да се преминават. Други могат да са стимул. Някои са си просто граници - до тук. И така е по-добре.
Ето и въпроса следващ: какво е "по-добре"? Да, различно е... за мен... за теб... за друг... за другите...
Понякога искам да имам в себе си повече егоизъм. От онзи, здравословния, който ми е нужен... за да оцелея...
Оцеляване... не физическото, то е лесно... другото... на душата ми...
Душата... Защо не е като на другите, да не иска и да си крета с подхвърлените подаяния?...
Въпроси пак редят се... Не ще ги всичките запиша. Защото от въпросите изречени боли. А неизречените ме изгарят... душата ми на пепел правят...
А феникс аз не съм...

4 коментара:

  1. Хубава вечер и красив уикенд, Амазонка!

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря, Цвети!
    Лека-полека ще се получи ;)
    Усмивки и настроение ти желая! :):):)

    ОтговорИзтриване
  3. Ех тия граници.. а всичките са само в главите ни. :) Отговорите ги знаеш. И като се отдръпнем от външното изпъкват с пълна сила. :)

    ОтговорИзтриване
  4. Добре дошла си, Millita!
    Да... знаем...
    Много усмивки ти желая! :):):)

    ОтговорИзтриване