любов ли...

Любов?!
Е, няма такова животно!
Глупости е, че можеш да обичаш, ей така... безусловна любов било...
Хайде, ама не на мене тия...
Обичам и искам да бъда обичана!
Обичам и очаквам да бъда обичана!
Давам обич, но и имам нужда да получа обич...
Всичко друго... празни приказки са...
Няма празно в природата. Нима ние ще сме по-умни от нея и ще го направим: "давам... и не получавам... че и не очаквам..."
Хайде стига... глупости не ми се слушат. То, не, че аз не съм глупачка... Влюбена при това...
То бива сън, бива... ама...
Две са само положенията пред мен. Или кошмар е моят сън сега... или вече се събудих... Няма трето... Няма среда... още по-малко... златна...
Обичта ми... нежелана е...
Значи...  да свиквам с безсмислеността пред мен... С безжизнението си...
Кой казва, че не боляла любовта... или, че щом боли не е любов...
Нима някой може да знае какво е в сърцето ми. Само сърцето знае какво е любовта... И как боли любовта...
Не се описва любовта... Не отговаря на въпроси - защо обичам...
Любовта е обич... разум й не трябва, за да знае, че любов е...
Сърцето ми на парцали се разпада... от болката на любовта... Сърцето ми обича... пак... и пак ще е така... дори и да боли... дори сърце да ми не остане...
Сърцето ми обича... и обич ще очаква... в този ми живот...
Сърцето ми обича... и обич иска то... сега...
И го боли...
... от обич ще е...

.