Не ги искам...
Толкова са натрапчиви, че не мога да избягам от тях... Опитвам се... Без успех... за сега...
Дали като ги споделя тук ще ме оставят най-сетне?...
Едни усещания за изоставеност... За промяна в чувствата на най-любимия ми...
Попитах си... макар, че знам, че не трябва и ненужно е. Потвърди, че всичко е наред, че промяна няма...
Знам, че няма причина да не е искрен с мен. Вярвам му безусловно...
Обаче... защо все още разни терзания ме държат в плен на мисли негативни? Защо не мога да се отпусна и да се усмихна?
Искам да се радвам на днешния ни ден! Прекрасен, топъл и толкова уютен... Ден със страсти пожелани. Ден с домашна топлина. Прекрасно е!
Искам да спра негативните си мисли. Няма причина. Никаква!
Обичам си го! И вярвам в споделеността...
Искам цветните си мисли... Мислите си с обич...
Искам Любовта...
Несериозна несериозница — да се съмняваш в Любовта! Я си оправи главата :-)
ОтговорИзтриванеЕдна разходка в тиха есенна утрин ще ти се отрази добре. Давам ти мойто куче, да те разсмива: -)
Aquawoman, благодаря ти! :)
ОтговорИзтриванеСлед критиката твоя веднага се поправих :)
Вярвам в Любовта и в сърцето си я нося...
<3 <3 <3