Или поне така ми се иска да е.
В очите на другите съм...
Но в своите... не мога да се заблудя...
И днес се уморих от оптимизма си.
Убедена съм, че за да се чувствам добре нещо трябва да направя. Най-лесно е с усмивка да започна. После с нея идва втора, трета... Всичко се подрежда в пъзела на оптимизма.
Да, събуждам се понякога по-черна от безлунна нощ. Една искрица трябва ми и мога да превърна в празник за душата всеки ден. Искрици имам в себе си. Най-лесно се намират в спомен мил, в мечта за утре. А после моите искри раздавам, на любимите ми хора, на тези - важните за мен.
Но днес... ден обикновен... До онзи миг, когато негативизъм ме поля и искрата в мен угасна.
Да плача... вече няма смисъл. Не помагат ми сълзите. Само ми вредят и вкарват ме в по-студена яма.
Няма коментари:
Публикуване на коментар