пролет в душите ни...

Навън вали сняг, какъвто цяла зима не е валял... и е студеничко...
Но там, при теб... е топло... уютно...
Усещам устните ти по студеното ми лице... дъхът ти ме сгрява... устните ти ме изгарят... желаят... ръцете ти ме галят и привличат... усещаш ли желанието ми...
Топло е... дрехите стават излишни... освобождаваме се от тях... свободата да се дарим с ласки и да им се насладим... без граници... удоволствието да усещаш топлото тяло на другия... да чувстваш всеки негов пулс... две тела в едно... изпълващо удоволствие... радост и желание да подариш щастливия миг на милия... усещам мъжката ти сила, която ме дарява с неописуемо усещане за жена...
... невероятен си... думите са излишни... в топлата ти и нежна прегръдка чувам успокояването на сърцето ти... на моето сърце... топло, нежно, доволно, без думи, без мисли... наслаждаваме се на мига... на миговете пролет... нашата си пролет, сред зима... ;)
Топлият и ароматен чай се разлива във вените ни, за да ни напомни, че навън е зимен ден...
Какво от това, че навън е още зима... сезон й е... Нали в душите ни е топлината и цветната палитра от емоции на пролетта...