такава съм си...

Ами, да... Такава съм си... импулсивна, нетърпелива, емоционална... Бързо кипваща... фучаща... и бързо ми минава... ;) Бяла и черна... усмихната и намръщена... щастлива и тъжна... топла и студена... и колко още несъвместими и противоположни емоции и състояния. Понякога се чудя на себе си как може да съм такава, да имам разни мисли, с които осъзнавам, че не е добре, но сякаш напук на себе си, продължавам да се самонавивам с отрицателни мисли... Както понякога ми е достатъчно съвсем мъъъъничко да полетя, още по-малко ми трябва понякога да се срина и потъна... Сега знам, знаех и снощи, че съм прекалила с черните краски, но защо... не знам... А толкова е хубаво сега... една усмивка, една прегръдка, една целувка и... светът е по-хубаво място за живот! Съвсем скоро четох нещо позитивно и си обещавам: ~ винаги да гледам от слънчевата страна на живота и активно да прилагам оптимизма си! обещавам: ~ да мисля само най-доброто, да работя само за най-доброто и да очаквам само най-доброто! След тези обещания и усещаща още топлината на целувките... отивам да се гушна с топли мисли в нежна прегръдка... Такава съм... неможеща да крия чувствата си... неискаща да ги крия... необясними, неочаквани, нетърсени... но истински, пълни, всеотдайни... като мен...