четвъртък, 4 февруари 2010 г.

до теб...

Прегръщам те, милото ми момче! И те целувам с много нежност и... обич... Опитвам се да намеря думи, за да заменя думата "обич", която усещам, че те притеснява... не мога да намеря. Моля те, не се страхувай! Просто повярвай, че чувството, което ме владее и изпълва към теб е съвсем истинско, неочаквано... и може би затова толкова силно и вълнуващо.
Миличък, повярвай ми, че с теб се чувствам като тийнейджър... влюбена с най-чисти чувства в теб. Караш ме да се чувствам в полет, а полетът е чудесен когато сме двама... Чувствам се желана... чувствам се приласкана... чувствам се себе си... чувствам се жена... чувствам се като невинно момиче... чувствам се жива... Все прекрасни и вълнуващи усещания...
Благодаря ти, мили, че ме даряваш с тези усещания, че правиш дните ми вълнуващи и ги изпълваш с живот!
Дали и аз успявам да те даря с нещо хубаво? Толкова силно искам да ти дам от щастието, с което ти ме изпълваш...
Обичам те!

6 коментара:

  1. За миг си представих всичко, при това много реалистично - браво страхотно е!

    ОтговорИзтриване
  2. Криза на средната възраст ли усещам? Боже, толкова ми е познато, сякаш говориш чрез мен! Изтръпнах!

    ОтговорИзтриване
  3. Не искам да го наричам криза... Кризата е нещо негативно, а това е прекрасно и вълнуващо, и живо...!
    :):)

    ОтговорИзтриване
  4. Пожелавам ти ,тези прекрасни чувства да те преследват цял живот:):):)

    ОтговорИзтриване