какво е...?

Чувствам се на седемнадесет... Усмихвам се без повод... Тананикам си докато шетам... Ентусиазирана съм да върша много неща наведнъж... и дори успявам ;)... Мислите ми се реят... политат в безумна мечта... Гласът по телефона ме вълнува... Извира енергия в мен... Спомените ме връщат в часовете топлина... Поглеждам се в огледалото и виждам искрите в очите ми... Сама съм и се смея на глас...
Прегръдката му ме стопля... Устните му ме изгарят... Чувствам се жена... Чувствам се спокойна... сигурно ми е... Нежността му ме пленява... и пак... Чувствам се "аз" си... не се налага да се преструвам, приема ме... такава, каквато съм си... Поражда желание да бъда по-добра... и аз се променям и... съм по-добра...
Докосва ме... потръпвам... гали ме... желае ме... желая го... има ме... имам го... Взаимно е... хубаво е... прекрасно е...
Броя часовете до срещата... Искам да го изненадам с нещичко... дали ще успея пак... сама се учудвам понякога на себе си, на идеите, които ми идват , и които сякаш цялата Вселена подкрепя в изпълнението им... Вярвам, че и сега ще е така... и утре... и вдругиден...
Желанието ми е да го виждам усмихнат, доволен, щастлив... и аз да съм една от причините за това... Защото той е виновника да съм усмихната, доволна, щастлива...