краят на един зимен ден...

Ето ме в края на един зимен ден... Навън е студено и валя през целия ден. Типичен зимен ден... Все пак е зима. Колкото и зимни хали... сняг на парцали... сибирски студ да има, не могат ме изплаши. Там в сърцето ми... в душата ми е топло... огнено и живо... Чух думите: "Какво направи? Навън е толкова много минуси, люта зима, а ти... донесе пролет..." Безмълвна съм... Полетях... душата ми е в полет... щастлива се чувствам. Пролетно е и в мен. Усмихвам се, радвам се... Чувствам се пролетна фея... и искам още толкова много топлина и цвят да дам от себе си... изпълнена съм с особено чувство... чувство съставено от топлина, от светлина, от цвят, от дарение, от обич... Не усещаш ли как прелива... подай шепи... и вземи... за теб е! Просто приеми...