попита ме...

Попита ме: как да ти помогна?... Знаеш ли, че не помня кога за последно някой /който и да е той/ ми е предложил помощ. Нещо в мен се сви, заболя, застудя...
Нима съм толкова силна...
Да, силна съм! И няма сега да плача за това. Нищо, че имам нужда да се опра и аз на силно рамо. Нищо, че имам нужда от подкрепа на родителския ми авторитет пред децата ми. Нищо, че имам нужда от помощ за ежедневните решения.
Ами, да, показала съм, че мога да се справям, не съм хленчила, не съм натяквала, не съм се оплаквала...
Няма да го правя и сега!
А ти, приятелю мой, който си толкова далече... Ти ми стопли душата с желанието си да ми помогнеш.
Благодаря ти от сърце!
Позволи да те прегърна нежно с най-приятелска прегръдка!
Благодаря ти, че те имам, приятелю мой!