разни мисли за разни възрасти и ... още нещо

В момента съм в еуфория. След един динамичен ден. Не съм свършила кой знае какво, но бях в движение, имаше разнообразие. Харесва ми разнообразието във всичките му значения. Днес се замислих колко често се променят настроенията ми. Снощи ми бе тъжно, в събота бе дъждовно, а на мен сълзливо. Предния ден от еуфория в напрежение и нервност...
Хм, то май така бях и в една друга възраст преди... ;) Тогава бяхме пубери, а сега има тийнейджъри. :)
След това отклонението на мислите ми, се опитвам пак да ги насоча към основната теза./нищо, че и аз не знам коя е тя ;)/ Но май само се опитвам :). Сетих се, че тогава си обяснявах настроенията с влюбванията, които бяха много дълготрайни- за един месец, дълготрайни за седмица и нормални за ден. Аааа... сетих се, влюбвах се и за час ;). Например в час по математика, се влюбих в един съученик, който доказа теоремата след мен, единствен от целия клас :). След часа ме накара да изтрия дъската и с този акт на демонстриране на мъжественост преряза всички пътища към сърцето ми ;). Ееех, какви времена бяха... Оооп, стига! Сега съм сериозна жена...
Та да се върна на сериозната си възраст. Сериозна, ама май... Понякога се чувствам на 17, друг път на 20 или 30... Ако се намери машина на времето бих се върнала назад само ако мога да си запазя всичките уроци през годините. Защото чувствам, че доста "уроци" съм научила. Искам си ги. Нищо, че понякога ги забравям. Нали казват, че забравянето било от егн-то ;), харесва ми това оправдание. Така съм непредвидима и за себе си, имам повод да се опознавам.
Написах "опознавам" и мислите ме поведоха... Понякога имам усещането, че друг ме познава по-добре от мен самата. Истина ли е? Аз заслепена ли съм, а другият е обективен... може би... Но това понякога е стряскащо. Но пък е и успокояващо, че можеш да разчиташ на друго мнение. Друго мнение... често имаме нужда от него, защо? Защо не си вярваме? Забравили сме за интуицията си, която винаги е честна с нас, ако успеем да я "чуем" и да й се доверим.
Е, поувлякох се... :)
Но пък, нали това си е "мое" местенце, мога да си пиша каквото си искам ;).
И така, мила ми Амазонке, вслушай се в оня глас... вътре в теб, той е винаги истински!