за седмицата...

.

Седмицата е към своя край. Натоварена и успешна, бих казала. Удовлетворение ме изпълва. Доволна съм, че справих се с всички предизвикателства. И време за себе си намерих. Време и за нас си имахме...
Дали от пролетта е, но чувствам се в кипеж. А това съм истинската аз. Изтъкана съм от динамика и идеи.
Не ми попречи и физическата умора, резултат от края на миналата седмица, с която влязох в тази седмица. Сега се учудвам от себе си на енергията, която имам и нося в себе си. Ами това си е хубаво... Даже успявам да се организирам добре, когато си зависи само от мен. Понякога се налагаше да се съобразявам и с други, но това е част от играта, която наричаме живот...
Игра ли каза?...
Да, игра е... Както и да го погледне човек, все си е игра... Но това ще е друга тема... някой път...
А мантрата... чудесна е. Изключителен и релакс, и концентратор е за мен.
Сега имам нужда от релакс...

.

в неделя...

 .

Неделя е...
Странно нещо, вчера няколко пъти си помислих, че е неделя. Дори и след като още сутринта го осъзнах и се поправих.
Не е лошо да имам две недели. То не, че се различават кой знае колко съботата и неделята за мен.
Започнах неделята доста ентусиазирана и изпълнена с енергия. След първите действия почувствах необходимост от нещо по-спокойно. Да погледна, да прочета, да послушам музика. С една дума - нещо повече душата си поиска в неделната сутрин.
И си го получи. Vira с изненада ме посрещна. Почувствах се поласкана. Усмихна ме.Дойдох тук с намерение да пиша и пак се върнах. Усмихнах се... Случайно ли е или не, но намерих отговори, които на сто процента са верни и за мен. Видях блоговете, които с удоволствие чета всеки ден.
Не бих могла да продължа веригата по същия начин. Но благодаря на Vira!!
Неделята ми започна доста... музикално. Отдавна не бях слушала музика с такова удоволствие. Днес успях, а и имах желание, да чуя пропуснатото от мен при Кръстю. Там има невероятни предложения и страхотно попадения, които не веднъж ме изумяват и дори вдъхновяват. Вчерашното ... без думи ме остави! И не само ще го слушам днес N - пъти, но и ще го гледам, защото е повече от магия...
Като казах магия, веднага се сещам за някои магически кътчета, с които се срещнах скоро. Един разказ, който ме впечатли и вече няколко пъти наминавам да препрочета.
Обичам да чета всичко от блогрола си, вече е доооста дълъг, но пък си заслужава всеки миг прекаран в световете, които се откриват чрез него.
Такова ми е днес неделното настроение. По-горе споменах енергия... Това е сигурно, няма да е мързелива неделята ми.
Неделя е...

Благодаря ти, Vira!

полета на бръмбара :)

Хареса ми идеята на Емо :)
и ето я реализирана ;)
в добавака към предишния пост.
.

Дон Жуан...

Гледах филма, с чиито кадри е клипа...
След един сив, мрачен, скапан, безличен ден... това ми дойде като глътка въздух...
Лицето ми още е безизразно /не искам другите да усетят настроението ми сега, мое си е/, но в мен нещо се усмихна. Усмихна се... може би надеждата... за утре...
Така или иначе, филмът ми достави приятни емоции, малко размисъл, доста мечтания... Този клип съм гледала и слушала не веднъж до сега, но... днес дойде времето и на филма. Имах нужда от нещо мотивиращо, което да ме изведе от летаргията, обзела ме последните дни. Пуснах си "Тайната", но... не се получи, нямах нужда от нея сега.
Сега слушам за кой ли път чудесната китара и вълнуващия глас... И още веднъж... и само веднъж... и Сънчо ще ме привлече в обятията си. А аз ще сънувам други обятия... по-топли... по-нежни...
Лека нощ!

BALADA PARA ADELINA

такова ми е днес... ;)

възход и падение...

Е, естествено бе, еуфорията владяла ме от началото на новата година да има своето охлаждане. И то бе днес. Дойде ми като отрезвяване. Да ми напомни, че каквото и да правя, колкото и позитивизъм и усмивки да имам, има ли нещо, което не зависи от мен... всичко е възможно. Днес имах "среща" с некадърници /силна и некрасива дума, но няма как да бъдат наречени по друг начин/, които не са си свършили работата. Като резултат, аз губих време, нерви...
Сега се опитвам да възвърна позитивния си дух... и ще успея.
Ето един от начините:

чувства...

без думи... само чувства

капка...

чувствам се капка... капка дъждовна... натежала от тъга... необяснима...

В себе си нося отражението на слънчев лъч, показал се закачливо зад облака дъждовен. Цветовете на дъгата са в мен. Полетът на забързано птиче се отрази в лицето ми. Божественият аромат на червената роза поех. Искра от поглед влюбен проблесна...

дали е лудост ;)

моята лудост ;)

Вече четвърта вечер, сядайки на компютъра, слушам тези гласове...
Невероятно силно въздействие ми оказват.
Искам да опиша състоянието, в което ме отвеждат... не намирам думи... само усещания имам, а те са... силни и много дълбоки!
Хайде да ги послушам само още веднъж и ще си лягам... само веднъж... само...
;)

На крилете на кондора

Ето този кондор ме носи на крилете си...
Мечтая за полет. Понякога сънувам...
А сега слушам музиката и е толкова лесно да полетя.
Кондорът ме понася над друг свят, над други земи, в друго време. Усещането е за простор и свобода. Какво по-силно усещане от чувството за свобода?
Може би само любовта дава такъв полет. Обичам да летя!
Понякога любовта е толкова силна и ... сигурна, че ме носи високо, високо и далече... А понякога кондорът ме понася. Тогава и любовта ме изпълва и светът е отново най-прекрасното място.
Този кондор днес е моят приятел. Чувствам сигурността на крилете му. И топлината му. Топлината ми напомня един летен следобед... с много топлина и ... полет...