емоции...

.
Емоции...
В мен бушуват...
Страхове горят ме...
Сълзите давят ме...
Да се събера не мога...
Крещя за помощ...
Тишината отговоря...
В самота обличам се...
Разкъсва ме без жалост...
Несигурност владее мен...
Спокойствието нейде отлетя...
За мили думи жадна съм...
А те се разпиляват в безразличие...



Защо душата вижда днес така света?
Лудостта ли ме прегърна?
В ледена прегръдка огън ме изгаря...
... ... ...
.

***

.

Времето е отврат. Едва ли някой ще ми противоречи.
Вчера от тъга и сълзи се поболях..
Днес, в същия този дъжд, си пея и летя от щастие!
Животът е най-прекрасното и променливо нещо!
Днес съм като тези цветя... пъстра, топла, изненадваща, неотразима, неустоима...
Пълна с живот и... аромат... на влюбена жена...
Пея си...
Смея се...
Луда съм...
Щастлива съм...
Влюбена съм...
Обичана съм...
Това... последното... няма да ми се каже, но не ми трябва... защото го усещам... и това ми стига...
Животът е най-хубавия дар!
Обичам да живея!
И си пея... от кога не бях си пяла... толкова много...
:):):)
.

дали е лудост ;)

моята лудост ;)

Вече четвърта вечер, сядайки на компютъра, слушам тези гласове...
Невероятно силно въздействие ми оказват.
Искам да опиша състоянието, в което ме отвеждат... не намирам думи... само усещания имам, а те са... силни и много дълбоки!
Хайде да ги послушам само още веднъж и ще си лягам... само веднъж... само...
;)