Дон Жуан...

Гледах филма, с чиито кадри е клипа...
След един сив, мрачен, скапан, безличен ден... това ми дойде като глътка въздух...
Лицето ми още е безизразно /не искам другите да усетят настроението ми сега, мое си е/, но в мен нещо се усмихна. Усмихна се... може би надеждата... за утре...
Така или иначе, филмът ми достави приятни емоции, малко размисъл, доста мечтания... Този клип съм гледала и слушала не веднъж до сега, но... днес дойде времето и на филма. Имах нужда от нещо мотивиращо, което да ме изведе от летаргията, обзела ме последните дни. Пуснах си "Тайната", но... не се получи, нямах нужда от нея сега.
Сега слушам за кой ли път чудесната китара и вълнуващия глас... И още веднъж... и само веднъж... и Сънчо ще ме привлече в обятията си. А аз ще сънувам други обятия... по-топли... по-нежни...
Лека нощ!